Добро утро!
Във връзка с един пост във Фейс-а се замислих за човешката толерантност. Та какво е толерантността? Да проявяваш разбиране, да се поставиш на мястото на другия, да влезнеш в положение. Както се досещате, размислите ми са породени от тълпите бежанци, които заливат Европа. Та доколко трябва да сме толерантни? Защото безпределната толерантност граничи с лудост (според мен, разбира се), защото значи липса на позиция и страх да отстояваш себе си! Колко удобно, нали! Казваш: Аз съм толерантен и спокойно махаш кръстовете от църквите, защото пречели на разбиранията на някой си. Ами къде е неговата толерантност? 
Толерантността не значи да се откажеш от същността си, за да угодиш.
Толерантността трябва да е двупосочна - обикновен природен закон - даваш нещо в замяна на друго.
Толерантност не значи просто да си затвариш очите и да се надяваш всичко да се оправи от самосебе си.
За да е толерантна Европа пусна пълчища от непроверени, пък било и само здравно индивиди...  И още, и още.....
А най-много ме дразни фактът, че тези субекти изискват толерантност без да си мръднат пръста да я заслужат. Тук според мен трявба да се намеси здравият разум, който да ти каже, че нещо в системата не е наред. Така както не можеш да задоволиш всяка прищявка на детето си, така и тук трябва да се сложи граница. 
*****************
Винаги се старая да съм толерантна, но да ви кажа честно става все по-трудно и по-трудно. Много ми се събра: Толерантна към гей-обществото, към ромите, към бежанците. А кой ще е толерантен към мен?